Моите стихотворения ..

by ralito0 Вто Сеп 15, 2009 2:16 am

Такам .. Засега ще публикувам само едно стихотворение ..

Perfect girl
Тя бе толкова идеална. Почти перфектна.
Но не и от вътре. Сърцето й бе камък.
Затова може би беше толкова идеална. Почти перфектна.
Защото в нея нямаше следа от пламък ..

Тя любов бе изпитвала, някога.
Когато не бе почти перфектна.
Любовта й беше истинска и силна.
Но не беше перфектна.

Тя много го обичаше, но той нея не.
Всяка вечер мислеше за него ..
Беше се оставила да я прави на глупачка.
Да, тя бе поредната влюбена тъпачка.

Всяка сутрин с мисъл за него се будеше.
А той всеки ден друга целуваше.
Това за нея бе ужасно,
тя не значеше нищо за него - това беше ясно.

Един ден тя се реши да му каже.
Тръгна към него, дори стигна даже.
Но я спря една мисъл:
- "Всичко това има ли някакъв смисъл?!"

Тя знаеше, че всичко което прави е глупаво.
Когато стои пред него и му казва, че го обича.
Обърна се в обратна посока и към къщи се затича.
Спря. Това също бе страшно глупаво.

И тогава реши да стане идеална, почти перфектна.
Да спре да обича.
Оттогава сърцето й бе камък.
Просто в него нямаше никакъв пламък ..

by **Raven** Вто Сеп 15, 2009 3:03 am

Толкова вярно ... харесва ми много Smile

by Packata Вто Сеп 15, 2009 3:07 am

това може и да си ти а ?

мойта история е тъжна но кратка:
един ден бях 3 клас паднах и си счупих зъбъ

by love_potion Вто Сеп 15, 2009 3:49 am

Хареса ми! Напомня ми на стиховете, които пишех преди години, като бях на твоята възраст. Най-важното го има - чувство, иначе има какво още да се иска, но ти си малка и ще видиш, че след време римите ти ще станат много по-добри. Казвам го от личен опит. Wink

Междудругото, чакам за още! Razz

by m0onshine Вто Сеп 15, 2009 11:12 pm

омг Рал.. о.О
Постна точно любимото ми твое стихотворение ^.^
Страхотно е..

by ralito0 Сря Сеп 16, 2009 3:24 am

Хах, не знам какво толкова намирате в него.

Роботи
Едно не мога да разбера .. как всички станахте толкова перфектни и безгрешни. Не осъзнавате ли, че ако човек не допуска грешки, то това не е човек .. Всички се превърнахте в механични роботи, които не могат да избягат от сивото си ежедневие и търсят утеха пред монитора на компютъра или в тетрадката с бели редове, където пишете всичко, което чувствате. Станали сте толкова безчувствени, че едва мога да позная хора, с които съм дружила толкова много време .. Чудя се, ако някой ви прониже в сърцето дали ще изпищите от болка, или просто ще извадите ножа и ще продължите да вършите това, което сте правили досега. Вие сте като кукли .. излизате само, когато потрябвате на някого .. излизате от красивите си кутии, оцветени с най-различни цветя и красоти .. Забравили сте вече какво е времето .. за вас времето е спряло .. Единствено пред огледалото може да видите истината и реалността .. може би затова спряхте да поглеждате и него .. Толкова сте предсказуеми, че даже скучни .. Хора без собствено мнение и чувства. Измет. Истински боклук. Нищо, абсолютно нищо. Честито .. превърнахте се в роботи .. Смятайки, че е по-лесно да се живее без чувства. Без любов и омраза. С еднакво поведение към всички. И всички сте толкова еднакви ..

Тфа .. просто ме кефи, наскоро като разглеждах моите работи и се сетих за него хДД
И едно стихотворение без име, което също ми харесва ..

Вятър буен. Тъмнина студена.
Тъга. Сълзи. Любов и болка.
Две кафяви очи. Търсещи те в тъмнината.
Отгоре всичко гледа някой - Луната ..

Едно ледено тяло. Чакащо твоята топла прегръдка.
Две малки ръце в тъмнината. Търсещи те.
Но намиращи само спомени в мъглата ..

Едно сърце. Туптящо само за тебе.
С рана дълбока. Все още кървяща. А време?
Дали тя ще зарасне? Не зная.
Сърцето също не знае. Но страшно боли ..

Вятър, мрак. Студено ми е. Треперя тихо.
Още търся те и нищо не намирам.
Устните ми тихичко се молят. Това да свърши вече.
А на теб иска ли ти се да ме няма?

Вечер будя се във викове. И теб те няма.
А всяка вечер сънувам все един и същ кошмар:
Поле красиво. Аз и ти. А накрая нищо няма.
Всичко изчезва. Сякаш не е съществувало.

И търся те още в мрака. Устните шепнат твоето име.
Луната още любопитно всичко наблюдава.
А после всичко отминава. И нищо не остава.

by Artemis Съб Окт 17, 2009 10:00 pm

Браво! Харесват, ми особено това за Роботите, толкова е вярно! А стихотворението без име рулира. Имаш талант, продължавай да го развиваш! (:

П.П. Чакам още

by ralito0 Вто Фев 23, 2010 11:21 pm

Стари за мен, нови за вас хДД

Вятър, слънце и луна
.. И пак мислиш за това,
как вятър нежно гали го,
как слънце с лъчи целува го,
как луната нощем гледа го,
и ти се иска да бъдеш неговият вятър, слънце и луна,
неосъзнавайки, че ако си тези неща,
няма да бъдеш себе си,
а той толкова обича това, което си ти ..

Но вече клепачите ти натежават,
разумните ти мисли отдавна вече са заспали,
времето неусетно носи се
и всяка секунда отброява.

Ще дойде утре.
Ще може пак да се потопиш в пъстри мечти.
Ще можеш пак да си представяш
как си неговият вятър, слънце и луна,
без да осъзнаваш,
че така няма да бъдеш себе си,
а той толкова обича това, което си ти ..
6 януари

Игра
Прибирам фигурите от шахматната дъска.
Играта - отново завършена с реми.
В пепелника стои фас от недокосната цигара,
нямаме сили вече да играем.
Пък и няма смисъл. Еднакво добри сме.
Но продължаваме играта.
Защото след като сме почнали край няма.
Ти раняваш, аз ранявам.
И така отново до реми.
Никой вече не го боли.
Свикнали сме с болката.

Защо не спрем най-накрая да се нараняваме?
Не се ли ранихме достатъчно?
Но никой не разсъждава трезво, никой няма сили да спре.
Защото почнали сме играта.
И вече край няма.
А всъщност .. уморих се вече да ранявам ..
16 януари

by Sponsored content

Моите стихотворения ..

Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..

Re: Моите стихотворения ..